Search
  • Lydia

Две в ЕДНО


Понякога е просто плашещо колко можеш да се изгубиш в един човек...

И той в теб...

И наистина да се почувствате ЕДНО...

Стремим се към това, когато го нямаме...

Вярваме, че това е Любовта!...

Величаем това сливане и потъване един в друг...

А дали е така?...

Дали това е истинското пътуване на Единия към Едната?...

Дали наистина, когато го срещнем и се припознаем, е добре да се оставим на инстинкта да потънем и да се слеем напълно с другия... до степен, до която да забравим за себе си и за собствения си път?...

Това ли е, към което Любовта ни води?...

Или просто търсенето цял живот и намирането най-накрая не ни хвърля безутешно в прегръдките на Другия и така отиваме в една друга крайност?... Прави ли ни щастливи това "сливане"?....

Или би могло да е по друг начин?...

Да слеем душите си, но не и телата!...

Да слеем въжделенията си, но не и личните си пътеки!...

Да слеем Бога и Богинята в нас, но не и да следваме другия без да се интересуваме от собствената си съдба!...

Дали не е по-добре и по-Божествено да дадем съгласието си за божествено сливане без да изгубваме себе си в другия?....

Дали не е по-мъдро да оставим Любовта чиста и да не я бъркаме с "обща пътека и мисия"?...

Да слеем душите си в полет заедно, но близо, а не един в друг?...

Дали не се изпепеляваме взаимно, докато се опитваме да се слеем, задушавайки се взаимно?...

И изобщо, не е ли сливането на друго ниво, на божествено ниво, давайки достатъчно въздух и свобода на другия да бъде и да изразява себе си?... Споделяйки пътя му, без той да става наш?...

Да вървим и летим успоредно, заедно, зачитайки се и уважавайки нуждата на Бога в другия да се прояви по уникален начин?...

Нужно ли е да се превръщаме в ЕДНО?...

Лидия




20 views0 comments

Recent Posts

See All