Search
  • Lydia

Драма куин

Updated: Nov 6, 2020



Понякога ще те драматизирам.

Ще правя филми и ще си вярвам в тях.

Ще те обвивам в сценичен облак драматизъм и ще се опитвам да те накарам да повярваш, че това всъщност си ти.

Понякога ще ти се иска да не си ме срещал, защото ще превръщам всичко, до което се докосна в драматична тъга.

Ще се мъча да те убедя, че вселената иска да се разделим. Само за да е по-театрално и за да събужда някакви емоции в мен.

Понякога ще ти се иска просто да ми запушиш устата, защото дълго, дълго ще повтарям, че светът е лошо място, в което няма място за нашата любов.

Понякога изобщо няма да ти се иска да отговаряш на безбройните ми въпроси, всичките от които водят до нова драма.

Но да знаеш, това ще е от страх.

Всичко това ще е, защото ужасно много се страхувам.

Да видиш душата ми гола. Да видиш болките ми. Да не ме напуснеш заради тях. Страх от това да не ме счупиш. Страх от това, че не зная. От любовта страх. От това дали ще я заслужа. Дали ще заслужа теб. Нежността ти и … всичкото това, с което ме заливаш, а аз се задушавам.

Защо ли? Защото съм свикнала с драмата. С нея ми е удобно. Нея знам какво да я правя. Нося си я от еони време.

Понякога ще ти се иска да запушиш устата ми с целувка, само за да спра да говоря за „невъзможната ни любов“ и за това „как вселената ни праща знаци за неизбежна раздяла“. И май ще е по-добре да го направиш, защото ако не го, повярвай ми, аз ще послушам гласа на драма кралицата в мен. Ще я послушам, защото с нея съм свикнала. Познаваме се с нея. С нея ми е уютно и дори забавно. Знам какво да очаквам от нея и знам как тя винаги печели.

Понякога ще ми се иска да запушиш устата ми с целувка, само за да накараш драма кралицата в мен да замълчи и да започне да вярва в любовта ти.

А понякога, когато е много, много тихо в ума ми, през нощта, когато тя спи, аз ще те гледам в тъмнината и тихо ще мечтая нея да я няма. Да я заместя с кралицата на щастието. С кралицата на любовта и нежността. Ще ми се иска да повярвам, че тя никога няма да се върне и че никога повече няма да изпитвам удоволствие от драмата. Ще ми се иска да я прокудя. Далече. Далече от нашата любов.

Но ще знам, че няма да мога.

Че за това си ми нужен Ти.

Ще се надявам ти да се събудиш, да ме целунеш и да я прогониш. Завинаги.

И вярвам, че някой ден ти наистина ще го направиш.

Любовта ти ще заличи завинаги драма кралицата в мен.

И аз просто ще те обичам. Чисто. Без драма.

Лидия




52 views0 comments

Recent Posts

See All