Search
  • Lydia

Една врата се затваря, за да се отвори друга

Updated: Aug 23, 2019


Тръшна вратата след себе си!

Така силно отекна звука… прониза душата ми… отекна като вик във всички Вселени…

Земята потрепери от този звук… сърцето ми се сви… изтъня… помръкна… изключи се… влезе в авариен режим…

Светлините угаснаха… публиката си тръгна… този епизод свърши…

Преди винаги оставяхме леко открехната вратата. Винаги имаше едно “някой ден, може би…”

И винаги се възползвахме от тази леко открехната врата… връщахме се… жадни един за друг… отчаяно, знаейки, че е временно… но това го правеше още по-ненаситно…

И така, отново и отново… години наред… търсехме себе си… връщахме се… отново търсехме… други хора… любов… нещо…. Но винаги се връщахме към тази “открехната врата”… Скривахме се там… Бягахме от живота там.. Намирахме утеха и дом там…

Като малки деца, които се крият от родителите си, но знаят, че като ги хванат със сигурност ще си изядат боя.

А ние колко много пъти го ядохме този бой!...

Накрая даже вече спря да ни боли. Беше част от целия сценарий.

Но този път…

Този път трясъкът беше оглушителен! Болката безобразна! Не можех да дишам!

Виждах те!... Стоях и те гледах с нея!... Не откъсвах очи!... Не можех!... Виждах как я гледаш, как я галиш, как докосваш устните й…

И чувах силното кънтящо ехо на затръшнатата под носа ми врата!

Този звук раздра душата ми!

Шурна кръв!

Остави белези! Знаех, че никога повече няма да можем да се скрием зад открехнатата врата.

Бавно осъзнавах, че всъщност врата вече няма.

Беше се стопила и изчезнала в прегръдката ти с нея.

Нашата врата!

Нашето бягство! Нашето спасение от света! Нашата любов! Красива и невъзможна!

Дали ти разбра какво си направил?... Дали осъзна, че си треснал вратата така, че звука да промени галактиката за винаги?...

Може би все още не!... Може би една част от теб все още вярва и знае, че каквото и да се случи, там те чака една открехната врата за бягство от живота… Твоето… Нашето съкровено място…

Но знай, любими, че когато се върнеш и я потърсиш, няма да я намериш… Ще се луташ, ще се оглеждаш, ще се чудиш: “Къде изчезна?... Нали беше тук?... Не беше ли тук?... Нямаше ли да ме чака завинаги открехната?... Моето спасение?.....”

Не, любими! Този път няма! Този път няма да можеш да избягаш и да се скриеш!

Този път ще трябва да се изправиш пред света и да понесеш удара!

Дали ще се справиш? Не знам!

Дали ще се пречупиш?.. Отново не знам!..

Знам само, че аз се скърших на две от звука на тръшнатата пред носа ми врата!

Знам, че този звук подпали душата ми и изгорях на кладата!

Но също така знам, че далеч преди теб осъзнах, че врата вече няма!

И го преодолях!

И се издигнах като феникс от пепелта!

Но ти?...

Ти тепърва ще минеш през ада на осъзнаването, че вратата на твоето спасение вече я няма. И че ти лично си я затръшнал!

И ми е жал за теб!

Защото знам колко е тежко!

Знам как боли! Знам как те разкъсва! Знам как умираш и се раждаш отново!

Аз се родих!

Да! Още съм бебе, още се уча да ходя в новия си свят без теб, но направих първите си крачки…

Осъзнах, че когато една врата се затръшне, колкото и да е силен звука от нея, друга една врата се отваря и те очаква цял един нов и интересен живот!

Готова съм за живота си без теб!


Лидия










Посветено на И.С. с пожелание да намери още много врати, които никога повече да не затръшва!...

235 views0 comments

Recent Posts

See All