Search
  • Lydia

Жената



Къде е тая Жена?

Не мога да я намеря. Търся я толкова отдавна.

Защо я търся ли?

О! Само да я видиш...

Красива е. И луната би й завидяла. Слънцето в очите й е толкова заразяващо, че не виждаш нищо друго дълго след това.

Свенлива е. Леката червенина по бузите й, която е избила след като си я погледнал малко по-дълго е толкова мека и нежна. Приканваща.

Уютна е. Като топла зимна вечер, в която лежиш пред камината с чаша топло какао и четеш любими цитати за любовта.

Грижовна е. Като нежна майчина ласка над болно дете, което не може да заспи и тя го люлее в топлата си пазва.

Обичаща е. Като огън е обичаща. Като буря е страстна. Като полъх е замечтана. Като река е повличаща. Като море е дълбока.

Топла е. Като красив пролетен ден, в който след зимата за пръв път виждаш лъчите на пролетното слънце и те галят нежно страните ти.

Нежна е. Като стих е нежна. Като погалване по бузата е нежна. Като притваряне на очи е нежна. Като лека усмивка е, ефирна.

Една е. Неповторима. Тя.

Е? Искаш ли да я видиш?...

Да! И аз! И за това я търся.

Но не я намирам. Все ми казват, че трябва да е някъде тук. Че трябва да потърся по-надълбоко. Че няма начин да не я открия. Понякога дори ми казват, че са я видяли за малко. Но до като стигна и нея вече я няма. За това я търся ли, търся…

Жената!

Вътре в мен...

Лидия











54 views0 comments

Recent Posts

See All