Search
  • Lydia

За Любовта с любов


Снимка - личен архив

Обичах те!

Какво ти обичах ли?... Честно казано и аз не знам. Може би по-скоро обичах това, че ме караш да позная една частица от себе си, която не знаех, че притежавам – да мога да обичам и то толкова красиво. Да, признавам си – преди теб мислех, че не мога да обичам. Че това не е за мен. Че аз съм ледената кралица и в най-добрия случай в живота ми най-вероятно просто някой ден ще се науча да харесвам и приемам този, който е до мен и ме обича безрезервно. Опитвах се да обичам другите. Наистина се опитвах. Понякога дори си мислех, че ми се получава. Но след време разбирах, че не е така и отново започвах да вярвам, че аз просто не мога да обичам. Поне не така, както пише в романите. Примирих се с тази мисъл. Заживях с нея. Един ден срещнах мъж. Прекрасен мъж. Истински, силен мъж. Влюбих се. Изпитах чувства, за които бях чела в романите. Беше толкова силно и красиво, че преобърнах целият си живот. Повярвах, че мога да обичам. Отново. Но този път наистина обичах. Просто любовта беше платонична и не беше предопределена да е физическа. Но въпреки това беше красива. “Добре – казах си – значи мога да обичам. И то красиво. Нежно и като истинска жена. Но, мога ли да обичам така и физически?” Реших, че може би отново се заблуждавам и не посмях да повярвам отново, че мога да обичам така, както пише в романите. И тогава се появи ти. От плът и кръв. Теб можех да те обичам и физически. Въпреки, че ти в началото не ми позволяваше. Но аз се преборих. Казвах си: “Не! Този мъж ще го обичам всякак - и платонично, и физически! “ Дали съм започнала да те обичам насила? Сякаш да докажа на себе си, че мога да обичам? Не знам. Може би. Може би ти беше просто един експеримент. А може би просто започна така. Може би после се влюбих в красивия начин, по който те обичам. Може би обичах повече себе си, за това, че ме караш да обичам толкова красиво. Ти ми помогна да видя една жена в мен, която е способна на любов. С теб аз открих една прекрасна жена. И сега ми е трудно да те пусна. Защото се заблуждавам, че ако те пусна, заедно с теб ще си отиде и тази прекрасна обичаща жена. Но тя няма да си отиде. Тя просто ще трябва да дочака по-подходящ мъж, който да оцени тази огромна красива любов, която има да даде.

Защо ми е трудно да те пусна ли? Защото мога да крещя с пълно гърло, че те обичам. И знам, че това е истина. За пръв път мога да изкрещя на света “Обичам те!” и да знам, че е истина. Не да го казвам с половин уста и да се крия, надявайки се, че няма да ме хванат.

Знам, че не можеш да отвърнеш на тази любов! Прекалено огромна е за теб!

Знам, че тази любов понякога ти тежи! Прекалено отговорна е! Трябва да отговориш, а ти просто не можеш.

Знам, че ти се иска и полагаш усилие да ме заобичаш и да заслужиш тази любов. Но и това е невъзможно, защото тя е прекалено красива, за да бъде насилена да се случи.

Сигурно е ужасно да ти се иска да отговориш на тази красота и да я заслужиш, но просто да не е по силите ти. Сигурно те измъчва. Сигурно искаш просто да спра да те обичам, или поне не толкова много. Повярвай ми, и аз искам. Понякога отчаяно искам да спра да те обичам, за да спре да боли. Но после си казвам? Защо, по дяволите, бих искала да разруша нещо, което е толкова красиво? Защо да искам да убивам такава красива любов?

Обичам те. Заради начина, по който ми показа, че мога да обичам. Толкова огромен, че понякога и на мен ми е трудно да го задържа. Сега вече знам. Знам, че мога да обичам. О!... Как само мога да обичам! И колко огромна съм отвътре! Колко много имам за даване! Всъщност е прекрасно и трябва да ти благодаря. Че несъзнателно ми помогна да открия този извор на любов в мен. Сега вече знам! Знам, че когато Той се появи и прочета в очите му, че именно той го заслужава и ще го оцени, знам че ще го облее най-сладкия, най-красивия и най-пълноводния поток на женска любов – от мен към него. И обратното.

Какво искам от теб ли? Нищо. Вече нищо. Щастлива съм просто да те обичам. Просто така. Щастлива съм просто да чувствам това вътре в мен и да му позволявам да бъде и да расте. Всъщност, искам. Искам нещо от теб. Само едно. Да ми позволиш да те обичам. За да не трябва да убивам тази красива любов. Нищо не искам от теб – нито да ми отговаряш, нито да я приемаш, нито да градиш планове с мен, или да чертаеш несбъднато бъдеще. Нищо. Само едно – да те обичам.

Мълчаливо просто ми позволи да обичам! Това е всичко! А то Е ВСИЧКО!

Вероятно с времето тази огромна любов ще се разпростре. Ще заобичам себе си. Другите. Живота. Ще стане като епидемия. Ще ме обгърне и никога повече няма да имам нужда от теб. Вероятно ще се появи някой, който да я заслужава повече. Но в момента, сега, тук… просто искам да я чувствам и да я разгръщам, да й позволявам да расте и да обхване всичко, до което се докосвам. Не те притискам и вече не искам нищо от теб. Знам, че не можеш да ми го дадеш. Насила не става. Но, може би, ако ми позволиш да не убивам тази любов, може би някой ден и ти ще се заразиш от нея. Може би някой ден и ти ще се научиш да обичаш така. Пожелавам ти го! Защото е прекрасно! Защото това е изворът на живота! На самият живот! И аз сега се къпя в него!

Позволи ми!...

Лидия










ps - Посветено на Любовта! Независимо каква е - споделена, несподелена, изживяна или не, оценена или не, драматична или окриляваща... Защото това е, което има значение - че Обичаме!... Честит празник на Любовта!

38 views0 comments

Recent Posts

See All