Search
  • Lydia

Избери Живота!



Голям мрънкалник съм!

Излязох от болницата и тръгнах… без посока… нещо в главата ми се въртеше и не ми даваше мира… като развалена плоча…

- Постоянно се оплакваш от живота!...

- Видя ли сега? Нищо ти няма! Казаха ти го!...

- Как искаш да си добре, като приемаш живота с недоверие?!?...

- Ти буквално мразиш живота и искаш да си ходиш от тук!...

… момент… спрях се…

Мразя живота ?...

Искам да си тръгвам от тук?...

Наистина ли?...

Овенската ми природа, която беше дошла да се забавлява и да не приема живота на сериозно се разбунтува.

Как така? Аз обичам живота? Харесва ми да се забавлявам! Да се смея! Радвам му се! …тишината в мен, или онази – другата част, обаче не беше съгласна…

Как се забавлява вчера?...

Какво интересно направи миналия ден?...

С колко нови хора се срещна тази седмица?...

Къде отиде???...

Единственото, което те вълнува тези дни е, че си „болна“. Много болна. Повтаряш го непрекъснато. На себе си. На другите. На всички. Дори кучето ти знае, защото не я извеждаш на разходка, защото „Сара, много ми е зле!“

И това ако не е отказ от живота, не знам кое е …

Това е неприемане на живота. Това е отказ да живееш. Това е неудовлетвореност, граничеща с омраза. „Защо да го живея този живот? Той е толкова несправедлив и неудовлетворяващ!“ е това което се върти в теб като развалена плоча. Болестта, неразположението ти, дискомфорта, който изпитваш е начинът да осъзнаеш това неприемане.

… бавно, бавно започнах да проглеждам и да чувам вътрешния си глас…

Така беше! Имаше право!

Смятах света за едно несправедливо място! Хората за крайно неприятни в по-голямата си степен!

Животът за доста блудкав и труден! Мрънках постоянно!

Оплаквах се на всички от всичко!

И моля те, вземи решение най-накрая! – продължи вътрешния ми глас…

Ще оставаш ли? Или ще си ходиш?

Ако не можеш да приемеш този живот и искаш да си тръгваш – не занимавай целия останал свят със себе си! Не им пречи да му се радват.

Ако обаче решиш да оставаш, да приемеш живота такъв, какъвто е -прекрасен, то тогава, за Бога, момиче… РАДВАЙ МУ СЕ!

Живей го! Не мрънкай!

Смей се!

Спри да приемаш живота все едно ти е даден!

Не ти е даден!

Избрала си го! Някога… някъде … там… спомняш ли си?... Спомняш ли си усещането, че тук е прекрасно, защото можеш да изживееш буквално всичко?... Спомняш ли си ентусиазма, с който пое на пътуване?... Спомняш ли си нетърпението да позволиш живота да мине през теб?... Спомни си, момиче!...

И, за Бога, започни да Живееш!

Никоя болест няма да оцелее в измерението на щастието.

Никое неразположение няма да има шанс там, където ентусиазма е в повече.

Никога няма да се чувстваш зле, ако приемеш живота и го заобичаш!

И когато заобичаш живота, той също ще заобича теб!

Превърни се от мрънкалник, в авантюрист!

От жертва в победител! Избери живота!

Лидия










ps - Посветено на всички прекрасни момичета, които имам честта да познавам, които ежедневно страдат от нещо, които са достатъчно чувствителни за този живот, и които смятат, че "им има нещо". Мили мои, вие сте прекрасни. Просто изберете живота! И той ще избере вас!

55 views0 comments

Recent Posts

See All