Search
  • Lydia

Как се продава Любов за късче одобрение?!?

Здравей, Любов!

Това писмо няма да бъде изпратено! Никога!

Не защото не искам да стигне до теб! Не! А защото теб вече те няма в моя свят!

А искам да ти кажа едно нещо. Не, не толкова много неща… Ние с теб винаги си говорехме с часове… от отварянето на очите та чак докато вечер заспят уморени, загледани един в друг… Нямам да ти казвам толкова много неща, защото толкова много сме си казвали – и красиви, и грозни, и умни, и весели, и смислени, и нищо не значещи… Говорихме, говорихме… И никога не ни стигаше… И няма да ми стига… С никого…

Искам да ти кажа само едно нещо. А вече не мога. Не трябва. Не може.

„Обичам те!“

Искам някак си да го изкрещя и да стигне до теб. Да разцепи мъглата на града, да мине като ехо през статуята на София, да продължи жадно търсеща те, и да те намери – уютно седнал в своя дом, с лап топ на колене, в една ръка с чаша топло кафе – турско, както го обичаш, с малко масло в него, и котката мъркаща в краката ти. Гледаш монитора на лап топа, изглеждаш спокоен. Търсиш нещо на екрана. Втълпяваш си, че знаеш какво търсиш – нова дестинация може би. Но дълбоко в себе си, там, където никой разум не стига, знаеш, сигурен си, че няма да намериш това, което търсиш на екрана на монитора. Знаеш, че това, което търсиш, го търсихме заедно – аз и ти, хванати за ръка, бродещи безцелно из този мръсен град, търсехме нещо… Всъщност разбрахме, че търсим себе си, и после – двамата заедно като себе си. В едно. В съзвучие. В синхрон. Във връзка.

Ех, как не ни се получи този синхрон! Колко много го искахме! Първо аз, после ти… Понякога, но много, много рядко – двамата заедно. И в тези редки моменти ни се получаваше. За кратко. Само до като удобният разум не се включеше на вълна „подходящ и не подходящ“. Само до като удобният разум не започнеше да чува другите отстрани. „Това не е твоят човек!“, „Тя не е жената за теб!“, „Остави я!“, „Остави го!“ … Доброжелатели. Приятели. Семейство. Всичките знаещи какво е „за нас“. И знаеш ли какво?!?... Ние ги слушахме! Съгласявахме се! И в резултат – продължавахме да търсим. И аз, и ти, взирайки се в бездушния екран на лап топа, търсихме онова „подходящото“, но го търсихме сами, търсихме го извън това „неподходящо нас“. Толкова пъти ми се искаше да крещя – Как може любовта да е „неподходяща“?... Ти ми казваше какви глупаци сме, че сме намерили нещо, което хората търсят цял живот, а ние го имаме и се отричаме от него. Лесно! Като на шега! Все едно любовта се подава от всеки ъгъл. Все едно е лесно заменима. Все едно те гледа от всеки чат на лап топа. Само ние двамата знаехме какво сме намерили един в друг. Само ние! Но отстрани не изглеждаше така! Може би продадохме любовта си за късче одобрение. За думите „Ето този може да застане до теб! Подхожда ти!“ И тук се очаква, че аз трябва да кимам щастливо и да се чувствам все едно съм намерила любовта на живота си. Която не, не си ти. Друга любов, „подходяща“ любов.

Боже!!!... Как повярвахме в тези глупости?!?...

Днес нашето „неподходящо ние“ става на 5. Но няма да оцелее нашето „ние“. Няма! В известна степен вече го няма! И в известна степен аз изпитвам облекчение. Защото „ние“-то изискваше огромни грижи, постоянни грижи, изстискващи грижи, за да не рухне. „Ние“-то беше толкова крехко, че едно „Пак ли си с Лидия?“ го буташе моментално. И отново трябваше един от нас да го изправя на крака и да му вдъхва живот. Това, същото, инвалидното, болното, недъгавото „ние“ днес става на 5.

И, проправяйки си път през мъглата от „подходящата“ нова любов, от страхливото незнание какво правиш ти и дали и ти не си вече с „подходящата“, минавайки през стени от приятелско одобрение и семейно отричане, търсейки те жадно в мъглата на града, едно истинско и вечно „Обичам те!“ се опитва да те достигне. И да го чуеш! Или поне – почувстваш! Да стопли денят ти, да осмисли остатъка от живота ти, да те накара да повярваш, че можеш и ще обичаш отново, да те погали нежно по страните, да целуне клепачите ти, и да каже „Сбогом, любов! Обичах те! Наистина!“

Лидия








ps - Посветено на една Любов с главно "Л", която завинаги ще остане в сърцето ми. В този смисъл ние никога не се разделихме. И.С.

44 views0 comments

Recent Posts

See All