Search
  • Lydia

Когато поемам въздух те оставям ти да го издишаш!


Снимка личен архив

"

Ангелите около мен са потънали в благоговееща тишина...

“Колко е красиво ?!?...” - мислят и се усмихват ...

Застинали са тихо и внимават да не накърнят с нещо момента...

И все пак е толкова красиво, че искат да са тук и да гледат това вълшебство...

“Нежният сблъсък на влюбени атоми,

Вик на Вселени ...”

Винаги са около мен, усещам нежното пърхане на трептящите им същности.

Винаги усещам кога се втурват да ми помагат,

и кога се отдръпват, за да ми дадат пространство.

И сега!

И сега са тук,

потънали в тишината на Абсолюта,

очакващи Чудото, което се случва пред тях

да се разгърне в пълната си неописуемо красива мощ

и да направи взрив във Вселените!

“Знам, че сте тук!” – се чувам да казвам през кротки сълзи,

стичащи се по лицето ми...

“Няма нужда да се криете!

Няма да можете да накърните с нищо това!

Прекалено Истинско е!!!”

И в този миг ги чувам да запяват,

празнувайки сватбата

на двете отново открили се в безкрая влюбени души!

Какво по-красиво от това?!

Дори само за този миг си струваше да премина отново през всичко тук долу!

Дори само за този миг!!!

Знам, че не само Земята се обля

от златната светлина на Божествената Любов,

която позволихме да протече през нас!

А цялата Вселена го усети!

Всемирът потръпна от тази Любов!

И сега вече света не е такъв, какъвто беше до вчера!

Не само за нас!

А за всички!

Дори без да сме се докоснали физически,

Направихме Това!

Двамата!

Какво по-красиво нещо от това?!

Дали си струваше идването ни Тук и Сега?

О! Да!!!

Дори само за този миг на “преобръщане”!

Дори само за да мога със земни, чисто човешки думи,

Изречени от устните на плътно тяло,

Да ти кажа, че Винаги съм те обичала!

И тези думи да отекнат като Вик във цялата Вселена!

Дори само за това!

Дори само за да ти кажа,

че когато поемам въздух -

те оставям ти да го издишаш!

!...

От тук нататък – каквото и да трябва да преживея,

ще понеса!

Ще понеса с усмивка и Любов!

Защото знам, че те има!

Защото ми е достатъчна само една мисъл към теб,

И вече съм Силна! Цялостна! Истинска!

Боже!

Не вярвах, че те има!

Не вярвах, че отново си Тук!

Не вярвах!

Мислех, че съм сама!

Мислех, че си ме оставил да бъда сама тук долу!

И беше страшно!

Студено и самотно!

“Той не е тук!” – казвах....

“Кой???” – питаше ме тя, най-добрата ми приятелка, сродна душа в тяло...

“ Той!... Моята сродна душа!” – не смеех да изрека името ти на глас!

Прекалено страшно беше дори за мен!

Да го повярвам!

Че ти си Той! Че аз съм Тя!

“Той не е тук! Чака ме някъде там!” – казвах с уморена тъга.

Някак си не исках да повярвам, че ако си тук, все още не си ме намерил!

Или просто бях уплашена, за да поискам да те търся!

И тогава чух звук!

Звук от тих шепот, който ме търсеше!

Отначало не разбрах,

мислех че е твоя глас вътре в мен, гласа ти от там някъде...

И тогава се появи! От плът и кръв!

Тук и Сега!

И всичко, което познавах досега, за минутки се “преобърна”!

Завинаги!!!

"

Лидия











ps - Посветено на Любовта! Просто Любовта!

143 views0 comments

Recent Posts

See All