- Lydia
Къде е Любовта?...
Погледът му беше потъмнял. Кръвясал. Безумен.
- Оставете ме!.... Не ме пипайте!...
Погледна с погнуса красивите млади момичето около него. Искаха да го погалят, да го накарат да се чувства по-добре. Усмихваха му се. Флиртуваха. Докосваха го.
Аххх… Как мразеше да го пипат! Особено, когато не е Тя! Тя! Да, само Тя можеше да го докосва. Да го гали. Да го целува. Да го накара да се чувства жив отново. Тя!
Надигна бутилката с водка отново. Не му трябваше чаша. Искаше да избие всички мозъчни клетки, които упорито отново и отново прожектираха Нейния образ пред очите му. Да мрат, клетите! Няма да я видите повече! Чухте ли?.... Няма!... Няма я вече!...
„Боже, как ще ме докосва друга?!?...“ Затвори очи и отново си представи Нейните пръсти по кожата си. И бавно започна да се усмихва.
- Хей!... Коя ти харесва?... – груба прекъсна мечтите брат му.
- Какво?... От тия боклуци?... Шегуваш ли се?!? Разкарай ги, защото иначе ще ги избия!
- Хей, я по-полека! Какво си се ядосал?... – брат му го погледна, познаваше го, сякаш влизаше с поглед в душата му – Пак ли за Нея мислиш?...
- Не! – реши да излъже. Не му се влизаше в поредните обяснения.
- Да, бе, да!.... Виждам! Как не мислиш за нея... Кога ще спреш? Кога ще я оставиш? Кога ще разбереш, че не е за теб?...
- Не е за мен?... – изгледа го все едно беше кръвния му враг. – Как разбра, че не е за мен? Как всички решихте, че знаете как се чувствам? Защо мислите, че имате право да ми казвате коя е за мен? Защо си довел всички тези момичета? Не виждаш ли колко са кухи? Разкарай ги! И вие се разкарайте! Всичките! Къде е Любовта? За какво ми говориш? Че Тя не е подходяща? Какво значи това? А любовта? Любовта подходяща ли е за мен???... – стана, олюлявайки се от алкохола и решително тръгна към вратата, избутвайки грубо по пътя си всички момичета, които искаха да го съблазнят. Вперил решително поглед напред, някъде там, където беше Тя!...
Наистина? Къде е Любовта? Живеем във време на хора, които са забравили как се обича. Живеем във време на хора, които дърпат обратно малкото, които все пак избират любовта. Живеем във време, в което хора, които не знаят как се обича, повличат със себе си малцината, дръзнали да изберат любовта.
Тъжно!...
Армия от безчувствени хора. Защитаващи се хора. Бранещи се хора.
Битка!
Това е любовта днес. Война. За надмощие, за защита на Аз-а, за себе си, за пари, за секс. Битка да „НЕ ни видят“. Молим се постоянно човека до нас да НЕ успее да види зад маската. Да не види това, че дълбоко в нас все още има чувства. Борим се със самите себе си да НЕ се видим. Да НЕ свалим бронята. Борим се да НЕ обичаме. Да НЕ се свързваме един с друг. Да НЕ показваме чувства. Да НЕ изпитваме любов.
Тъжно, нали?...
…
Боря се със себе си, да напиша ли все пак нещо положително накрая?!?...
Но НЕ!... Няма!!!
Лидия
