Search
  • Lydia

Къде е Любовта?...


Погледът му беше потъмнял. Кръвясал. Безумен.

- Оставете ме!.... Не ме пипайте!...

Погледна с погнуса красивите млади момичето около него. Искаха да го погалят, да го накарат да се чувства по-добре. Усмихваха му се. Флиртуваха. Докосваха го.

Аххх… Как мразеше да го пипат! Особено, когато не е Тя! Тя! Да, само Тя можеше да го докосва. Да го гали. Да го целува. Да го накара да се чувства жив отново. Тя!

Надигна бутилката с водка отново. Не му трябваше чаша. Искаше да избие всички мозъчни клетки, които упорито отново и отново прожектираха Нейния образ пред очите му. Да мрат, клетите! Няма да я видите повече! Чухте ли?.... Няма!... Няма я вече!...

„Боже, как ще ме докосва друга?!?...“ Затвори очи и отново си представи Нейните пръсти по кожата си. И бавно започна да се усмихва.

- Хей!... Коя ти харесва?... – груба прекъсна мечтите брат му.

- Какво?... От тия боклуци?... Шегуваш ли се?!? Разкарай ги, защото иначе ще ги избия!

- Хей, я по-полека! Какво си се ядосал?... – брат му го погледна, познаваше го, сякаш влизаше с поглед в душата му – Пак ли за Нея мислиш?...

- Не! – реши да излъже. Не му се влизаше в поредните обяснения.

- Да, бе, да!.... Виждам! Как не мислиш за нея... Кога ще спреш? Кога ще я оставиш? Кога ще разбереш, че не е за теб?...

- Не е за мен?... – изгледа го все едно беше кръвния му враг. – Как разбра, че не е за мен? Как всички решихте, че знаете как се чувствам? Защо мислите, че имате право да ми казвате коя е за мен? Защо си довел всички тези момичета? Не виждаш ли колко са кухи? Разкарай ги! И вие се разкарайте! Всичките! Къде е Любовта? За какво ми говориш? Че Тя не е подходяща? Какво значи това? А любовта? Любовта подходяща ли е за мен???... – стана, олюлявайки се от алкохола и решително тръгна към вратата, избутвайки грубо по пътя си всички момичета, които искаха да го съблазнят. Вперил решително поглед напред, някъде там, където беше Тя!...



Наистина? Къде е Любовта? Живеем във време на хора, които са забравили как се обича. Живеем във време на хора, които дърпат обратно малкото, които все пак избират любовта. Живеем във време, в което хора, които не знаят как се обича, повличат със себе си малцината, дръзнали да изберат любовта.

Тъжно!...

Армия от безчувствени хора. Защитаващи се хора. Бранещи се хора.

Битка!

Това е любовта днес. Война. За надмощие, за защита на Аз-а, за себе си, за пари, за секс. Битка да „НЕ ни видят“. Молим се постоянно човека до нас да НЕ успее да види зад маската. Да не види това, че дълбоко в нас все още има чувства. Борим се със самите себе си да НЕ се видим. Да НЕ свалим бронята. Борим се да НЕ обичаме. Да НЕ се свързваме един с друг. Да НЕ показваме чувства. Да НЕ изпитваме любов.

Тъжно, нали?...

Боря се със себе си, да напиша ли все пак нещо положително накрая?!?...

Но НЕ!... Няма!!!

Лидия




27 views0 comments

Recent Posts

See All