Search
  • Lydia

Любов, равна като...


- Влюбен ли си в мен?...

Съжали в момента, в който го написа… Дали да не го изтрие?... Тъкмо се чудеше и видя… Надписът се смени на “Seen”… видя го… видя въпроса… сърцето й затуптя…

Какво очакваше?... Защо изобщо го пита?... Знаеше отговора. Беше ясно. Имаше силна интуиция. Защо изобщо попита?...

Не спираше да гледа екрана, като хипнотизирана беше… Видя, че започна да пише отговор… Въпреки, че знаеше отговора, сърцето й искаше друг отговор, грешен отговор, лъжовен отговор… Такъв, който да я накара да промени нещо, да се влюби отново… Защо пък да се влюби, запита се тя?... Отдавна знаеше за добре скритата „тайна“, че една жена се влюбва не в мъжа, не в тялото, нито дори парите, колата или грижата… Една жена се влюбва в любовта на един мъж към нея. В начинът, по който един мъж я обича. Това е истината. Нека не се заблуждаваме вече. За това има толкова двойки, които очевидно изглеждат странни, защото жената е драстично по-хубава, например. Мили мъже, не се старайте да имате мускули толкова много, това не ни влюбва във вас. И именно знаейки това тя искаше да чуе нещо… нещото, което да я накара отново да се влюби в него… Да види желанието му, страстта му към нея, за да се събуди и нейната любов… И тогава получи отговор…

- Миличка, аз винаги се влюбвам в теб, през известен период от време, сега просто е такъв периода…

М да-а-а… Отговорът беше точно такъв, какъвто беше и той последните дни – равен, безстрастен, направо – отсъстващ…

Остави телефона настрани и се опита да не заплаче… Не! Не за него! Не! Не дори за липсата на любов! Не!... За себе си! За това, че напоследък просто не можеше да го отвори това сърце. Или нямаше кой да го отвори за нея. Но.. студената обвивка, която покриваше сърцето й, просто вече й тежеше, като броня й тежеше… Така й се искаше да го отвори това сърце, да махне оковите, да го освободи, да обича бе, просто да обича… Защо беше толкова трудно? Та нали това си е нейното сърце и самата тя постави там студения метал? Да я пази… Защо да не може тя сама да го махне? Защо все не намираше къде е скрила ключа от самата себе си?... Не можеше да е толкова трудно… Не искаше да чака този, или онзи, или който и да е, да пита и разпитва „Обичаш ли ме?“, за да използва този лост като ключ, който отваря сърца… Не искаше да зависи от неговия отговор… Не искаше да й отговаря така… Добре, че беше искрен, поне разбра, че и тя не беше влюбена… Поне не така, както вътре в себе си знаеше, че е възможно.

И какво я надценяваха тая „безусловна любов“. Какво значи това? Как обичаш без сърцето ти да трепва? Без да чуваш тихото пърхане на крилцата на пеперудите в стомаха ти? Без да искаш да го стиснеш и завинаги да останете така в безкрая?... Това е просто страст, казва някой. А другото? Какво е? И можем ли изобщо да го разберем? Безусловност? В любовта? Това означава ли, че обичаш еднакво безусловно и котката, и детето си? Това означава ли, че обичаш всички еднакво? И какво различава едната от другата любов? И защо изобщо е нужно да се стремим към „безусловна, божествена любов“, докато сме човеци, по дяволите? Не е ли нормално да искаме човешка любов? Можем ли изобщо като хора да я разберем безусловната любов?

- Ти също много си се променила. Може би за това не изпитвам страст. Преди беше емоционална, имаше динамика – имаше силни страсти, имаше горе, но имаше и долу… Сега си … друга… равна си… Което е хубаво…

?...

Хубаво???...

И вместо да се поздрави за победата на духа над човешките си емоции, на нея просто й стана тъжно, и равно!...

Лидия




64 views0 comments

Recent Posts

See All