Search
  • Lydia

Не знаеш нищо за мен!


Спри да ме зяпаш!

Не знаеш нищо за мен!

Нямаш представа как обичам кафето си. Рано сутрин, до като съм още в леглото, лудите ми мисли не са нахлули бясно в съзнанието ми и не са го разбудили напълно. Не знаеш, че обичам да отпивам първата глътка бавно и с такава наслада, че ако човек ме гледа ще притвори очи. И аз точно така правя - притварям очи с едно гърлено “Ммм…”. И чак тогава оставям всички мисли да нахлуят като побеснели в съзнанието ми и в повечето случаи да отровят блажената ми утрин.

Не ме гледай така!

Не съм за теб! Нямаш никаква представа как понякога, когато се събуждам сутрин рано след тежък кошмар, обичам да се сгуша в нечии прегръдки, като малко ранено зверче и просто да притихна. Да се опитам да се успокоя, защото моите сънища са много живи. Толкова са истински, че почти имам кървяща рана, там където кошмара ме е докоснал. Събуждам се уплашена и търся топли и успокояващи ръце. А после започвам тихо да разказвам. Тихо, за да не ме чуе кошмара. И ако беше само разказа, добре. Ами се вдъхновявам и още сънена, рошава и по пижама започвам да философствам на тежки теми като смъртта, страховете и чудовищата в живота ми. До като нечии топли устни не ме целунат и с насмешка не прекъснат излиянията ми с “Обичам по-леки разговори за закуска.”

Спри да се вторачваш с такова желание в мен!

Не ме познаваш изобщо!

Ще те побъркам от ревност! Адски съм ревнива. Няма друга жена освен мен. Точка. И удивителна. И всичките препинателни знаци заедно. Дори не може да си помислиш за нея, защото ще чуя мислите ти. Не знаеш, че когато усетя нечие чуждо присъствие между нас ще се превърна в най-големия ти кошмар. Не, няма тихомълком да те следя, или да проверявам телефона ти. Тези неща не са за мен. Аз смело и директно ще застана пред теб и ще те попитам “Коя е тая и защо избра толкова смотана?” После ще се разплача и ще побеснея, ще започна да блъскам и да те проклинам. Но ако изчакаш няколко минути, ще видиш отново как се превръщам в малкото наранено момиченце, което вече е простило. Да, не знаеш, че прощавам толкова бързо, че съм простила преди да съм започнала. Такава съм си. Но ти не знаеш това.

Спри да ме гледаш!

Не знаеш нищо за мен!

Не съм за теб! Върви си по пътя и ме остави да сляза на следващата спирка. Пътищата ни ще се разделят и ти никога няма да разбереш нищо за мен. Ще остана завинаги красивата непозната в метрото. Повярвай ми – така е по-добре за теб! Защото този, който ще иска да ме познава, още не се е появил. Очаквам го! И това не си ти! Защото ти не ме познаваш, така както той ще ме познава още преди да е казал първото “Здравей”. Него чакам!

Така че, момче, спри да ме гледаш!

Не знаеш нищо за мен!

Лидия




50 views0 comments

Recent Posts

See All