Search
  • Lydia

Не искам личното ти пространство! Искам ТЕБ!



Не искам лично пространство. Искам теб. Искам те до мен. Искам да споделяме заедно. Искам да се слеем. В едно. Това е връзката. Това е да се превърнем в едно цяло.

Мразя го това лично пространство.

Това е пространството между нас.

Това е пространството, което ни разделя.

Това е пространството, в което ми липсваш.

Когато сме заедно искам да се слеем.

Лично пространство не ми трябва.

Ако искам да съм сама със себе си, тогава защо си ми ти?

Тогава ще остана сама и свободна да бъда в личното си пространство, да бъда само със себе си. Без теб до мен. Без мен до теб. Без да споделяме изгревите и залезите. Без да вдишваме един и същ въздух. Без да се държим за ръце, докато пием кафето си.

А ти? Ти си там някъде. Дишаш друг въздух. Друго слънце гали кожата ти. Друг език чуваш около себе си. Аз съм някъде там, но не съм до теб.

Изпращаш ми снимки. Искаш да споделиш мига с мен. Защо са ми снимки? Искам теб. Искам дъха ти слят с моя. Искам възглавница, която мирише на теб. На нас. На преживяната нощ заедно прегърнати. Това искам. Искам връзка. Искам заедност.

Когато две души са заедно те го правят, за да се слеят. Това е смисъла на заедността.

Не искам лично пространство. Искам да сме толкова близо, че когато поемам въздух да те оставям ти да го издишаш. Всичко друго е безсмислена игра на егото.

Съвременната болест – борбата за лично пространство. Колко красиви връзки е разрушила. Колко семейства е разделила. Ако искаш лично пространство, значи не си готов за тази връзка. Не си готов да се отдадеш на някой и да се споделиш с него. Просто е – искаш си пространството, не влизай във връзка. Не си готов за нея. Връзката е връзка, а не две лични пространства заедно. Как изобщо е възможно? Тогава няма никакво “заедно”. Има игри на егото. Но това не е любов, не е заедност.

Казваш, че те задушавам. Значи, не си готов за моята любов. Тя е толкова голяма и всеобхватна, че просто не можеш да я понесеш. Отдръпваш се, искаш си личното пространство. Стой си в него тогава. Но не ми казвай, че ме обичаш и искаш да сме заедно. Защото не искаш. Защото не разбираш смисъла на споделеността.

Не искам лично пространство. Ако го искам ще остана сама и ще се радвам на свободата си. Но щом не се радвам на това да съм далеч от теб, щом те искам всяка секунда до мен, щом ми липсваш постоянно, мразя това разстояние. На мен не ми е нужно. А щом на теб ти е нужно, значи не си готов за мен и любовта ми.

Изродихме се. Виждам около себе си армия от хора с лично пространство. Хора – егоцентрици. Създават връзки, за които не са готови и не могат да се слеят един с друг. Бранят пространството си ожесточено и не те допускат близо. Армия от хора, които не могат да обичат и да се отдадат истински. Армия от уплашени бранещи се хора. В това се превърнахме.

А аз търся теб. Този, който иска да сподели личното си пространство с мен. Този, който иска да ме пусне в личното си пространство без страх. Този, който иска да изпълни това лично пространство с любовта си към мен. И да ми позволи аз да изпълня неговото пространство със себе си. Търся теб. За да се обичаме в едно лично пространство. Нашето.

Лидия






233 views0 comments

Recent Posts

See All