Search
  • Lydia

Не прави непоискано добро!


Ех, откога не съм писала. То беше едно лято… страшен водовъртеж. Ролъркостър /извинете ме за не-българската дума – превод: скоростно влакче/. Пак се качих на него, вместо да остана в обичайната си роля на страничен наблюдател и да гледам отстрани как влакчето се движи по неговия си независим маршрут, всеки път един и същ, само хората на него се сменят. И се вживяват до такава степен, че вярват, че това е нещо опасно и страшно. Пищят ли, пищят, и когато слязат са готови да се качат пак. И пак – надолу-нагоре, наляво-надясно… противоположности, дуализъм, играта на крайностите… Това е нашият живот. Черно-бяло, ляво-дясно, светло-тъмно, мъж-жена, добро-лошо… И ние се лашкаме между двете, като в повечето случаи пищим от ужас и страх, а всъщност трябва да ни е забавно. Защото въпреки това как изглежда, все пак си остава игра. Та, затова е хубаво да си останем странични наблюдатели. Както бях аз. Преди това лято… Защо именно това лято ли?... Ами не поради нещо конкретно, просто всеки път, когато забравя за играта на живота и се вживея в нея се започва едно и също нещо – нагоре-надолу, наляво-надясно, а аз пищя ли, пищя… Добре, че понякога висшите сили се намесват и ми се случва нещо, което да ми напомни за това, коя съм аз, какво е живота, и как да играем тази игра. И така до вчера… Заболя ме!... Ако ми беше забила нормален шамар, сигурно нямаше да ме заболи толкова. Но ме шибна право през лицето не с това, което направи, а с това което каза. По-скоро с това, което аз осъзнах, когато тя ми каза онези неща. Защо за пореден път трябваше да науча този урок по толкова болезнен начин? Защо всеки път беше толкова болезнено? И защо не успявах да го науча от първия, или втория път, а трябваше да го повтарям отново и отново?...Каза си тя каквото имаше да си казва, на нея й олекна, а аз преживях две-минутен шок, последван от безмерна тъга и въпроси от типа на “Ама защо, бе? Защо?.... Защо този свят е на лошите? И защо насила искат да ме превърнат в тях? Защо хората искат да живеят в този свят по този начин? А има и друг начин, знам го!... Защо цял живот се чувствам като извънземна? Не съм от тая планета! И никога няма да бъда!...” И така - урокът на деня /в моят случай – урока на живота/: НЕ ПРАВИ НЕПОИСКАНО ДОБРО! ДАВАЙ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ И ПОМАГАЙ КАКТО МОЖЕШ, НО САМО КОГАТО ХОРАТА СА ГОТОВИ ЗА ТОВА И ИЗРИЧНО СА ГО ПОИСКАЛИ ОТ ТЕБ! КОГАТО ГО ПОИСКАТ, ТЕ СА ГОТОВИ ДА ГО ПРИЕМАТ И ДА ГО ОЦЕНЯТ! В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, ИЛИ НЕ СА ГОТОВИ, ИЛИ НЕ ГО ИСКАТ, ИЛИ СЕ БЪРКАШ В ТЯХНАТА СЪДБА /КАРМА/, ВЪПРЕКИ ЧЕ Е С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ! Сигурна съм, че тук веднага ще ви изникне в съзнанието известната поговорка “Няма ненаказано добро!” Да си призная никога не се съгласих напълно с това, може би защото натурата ми е такава, че просто няма начин да не правя добро, няма начин да не съм човеколюбец, няма начин да не вярвам, че добротата ще спаси света, и няма начин да спра да бъда това, в което вярвам. Просто всичко това е закодирано в клетките ми, в гените ми, а ако има нещо още по-дълбоко от гените ми – то и там го има. В най-дълбокото дълбоко в мен го има и няма никакъв начин аз да спра да го правя, въпреки че в живота си многократно съм изяждала шамари, именно правейки добро. Така че, когато онази жена ми каза онези грозни неща и след като премина първоначалния две-минутен шок, на въпроса на приятеля ми дали най-накрая ще си науча урока и ще спра да го правя, аз отговорих с „Категорично НЕ!“. Няма начин да спра да го правя! Това означава да изневеря на себе си или да се предам! Няма начин да стана лоша, мнителна, невярваща в доброто, или неправеща добрини! Но има начин да спра да се самонаранявам, и да спра да се самонаказвам, като правя нещата по правилната причина и по правилния начин. Урокът, който научих не е да спра да правя добро и да бъда това, което аз в същината си съм. Урокът е да не го правя преди да бъде поискано от мен! Тук може би някои от вас ще кажат “Да де, ама ти като си добър, то това означава ти просто да си правиш добро, без да искаш в замяна да получиш благодарности и признание. Не може да си добър само понякога.” И в известен смисъл ще са прави. Но идеята и осъзнаването е в друго. Дали когато правим това добро, то наистина е добро. Защото добро за нас може да не е добро за други. Защото доброто е просто въпрос на гледна точка. Защото понякога не знаем висшия, скрит от нашите земни очи смисъл на всичко случващо се. НЕ ПРАВЕТЕ НЕПОИСКАНО ДОБРО! Лидия




12 views0 comments

Recent Posts

See All