Search
  • Lydia

Онова Специалното нещо...



Между нас имаше нещо специално…

Имаше усещане за неизбежност.

Все едно нямаме шанс да не бъдем заедно.

Винаги, когато ме хващаше за ръка и ме водеше на любимото ти място.

Винаги, когато ме търсеше с поглед в претъпканото заведение, от което и двамата знаехме, че искаме да си тръгнем един с друг.

Винаги, когато казваше „Искам да си дойда при теб тази нощ.“

Това „да Си дойда“ като завръщане у дома, което аз усещах, докато ме придърпваше в прегръдката ти през нощта.

Да! Беше специално…

И точно заради това Специално и двамата не се отказахме…

Въпреки че, всички ни казваха колко много не си подхождаме.

Как не си за мен, а на теб, че аз не съм за теб.

Въпреки че, се появяваха хора периодично, които изглеждаха подходящи и можеха да те заместят или мен в твоя живот.

Въпреки че, опитвахме и се стараехме да харесаме друг живот, с други хора.

Въпреки всичко това, онова Специално нещо беше винаги там.

И винаги ни връщаше един към друг.

Като ластик. Колкото повече се дърпаш, толкова повече те връща и накрая те шляпва и те събужда, карайки те да осъзнаеш, че именно Специалното нещо е за теб.

Колко пъти си тръгвахме и колко пъти се завръщахме…

И всеки път онова Специалното нещо беше там, по-силно и по-истинско от всякога. Нищо, че другите не го виждаха и не го разбираха. Ние си го знаехме. Само ние.

Когато чух за пръв път „Чай с мед“, когато чух гласът ти да ми казва, че си го написал за нас, това Специално нещо беше там. И беше силно. По-силно от всякога. Когато ми каза, че просто не искаш да си далече от мен, то пак беше там. Стоеше гордо и чакаше да го оценим. Когато ми каза, че идваш, за да ме хванеш за ръка и да ме заведеш там, където и двамата искаме да бъдем, то отново беше с нас. Когато онази нощ просто дойде при мен, и без да мислим отново се прегърнахме, когато ме погледна с поглед, който казва „Моя си“, и се прегърнахме, докато навън бушуваше ураган, то отново беше там. И пазеше любовта ни. Пазеше я чиста и искрена. Силна. И тогава отново Специалното нещо направи така, че да се върна при теб. Отново да избера теб. И ти мен.

Специалното нещо хвана ръцете ни и ни поведе напред. Не знаехме къде, но и не ни беше важно. По Софийските улици с любимите ти места, или на все още пустия плаж в Лозенец, или на чаша вино в бара на ъгъла… За нас нямаше значение. Защото Специалното нещо беше там.

Сега го няма!

Страстта я няма!

Онова, което те накара да напишеш и да ми прочетеш „Чай с мед“, го няма. Не го чувствам.

Онова, заради което казах „Не“ на подходящия мъж, който щеше да се погрижи за мен и отново избрах теб, го няма. Не го чувствам.

А без него, нищо не е същото. Без него сме двама добре облечени души, които са излезли заедно на бар. Без него сме двама човека, които лягат и стават заедно в едно легло, но всеки потънал в собствените си светове. Без него, ни няма Нас.

Специалното нещо го няма.

А много ми се иска да е все още тук. Защото ме караше да се чувствам Специална. Защото ме караше да вярвам, че любовта наистина съществува, че наистина е по-силна от всичко. Че наистина побеждава!

Но не го усещам. Не го…

И не зная дали ще се върне…

Защото отново започнах да си задавам въпроси дали другия не е по-подходящ за мен и дали няма да се погрижи по-добре от теб…

Защото ти отново започна да се оглеждаш в бара, ей така, от любопитство…

Защото без Специалното нещо няма да има Нас…

А може би то просто вече е изиграло ролята си, свалило е маската си и ни е оставило да се оправяме сами.

Може би и ние ще свършим като всички други двойки.

Тъжни и самотни. Чудещи се как да се отърват от този капан.

Защото без онова, Специалното нещо между нас, нищо не е същото, любов моя…

Нищо…

Плача… А щом плача, значи може би Специалното нещо е все още някъде наоколо…

Но не зная къде е, нито как да стигна до него…

Ти знаеш ли?

Знаеш ли?...


Lydia









ps - посветено на един Специален мъж и неговото Специално място в живота ми. Той си знае!...

136 views0 comments

Recent Posts

See All