Search
  • Lydia

Писмо до теб… финално…

Updated: Feb 18, 2020


Обещах си никога повече да не ти пиша!

После се чудех – защо пък?...

Това че сме разделени, и че той избра да продължи не ни прави непознати, нали?... После пак си се ядосвах и пак си го забранявах. „Не, не е подходящо! Остави го да е щастлив с нея!...“ Но после пак едно – „Ама защо? Какво лошо има в комуникацията? Защо трябва да се забравяме?...“ И пак така, и пак така…

Е! Факт, че до тук устоях! Браво на мен! Като изключим, че по погрешка харесах твоя снимка в инстаграм, до като тайничко ровех в снимките ти, и понеже не знам как работи това нещо, натиснах върху русата жена до теб, за да я разгледам по-добре. От женско любопитство, защо?!... Не! Не точно любопитство. Не мога да нарека така буцата в гърлото, стомаха и разливаща се по цялото ми тяло за секунди. Руса е! Различна е от мен! Кога започна да харесваш руси?... Както и да е!...

Всичко щеше да е наред и грешката да е „вярна“, ако ти не реши да ми върнеш жеста, като хареса две мои снимки, само за да ми „покажеш“, че си тук, че внимаваш, че наблюдаваш за моите ревниви реакции.

Но като изключим това, трябва да си отчета, че си бях направо смела! Ни вест, ни кост от мен!... Оставих те да бъдеш щастлив!… Дано да си! Дано наистина усилието ми да стоя далеч от теб и живота ти да си струва. Дано тя да си струва и наистина да си по-добре без мен! Защото иначе, ако случайно не е така, ще е адски тъпо, нали?!?... Поне… няма да го разбера!… Има смисъл да стоя далеч само и единствено ако ти си щастлив! Така е благородно някак си.

Та, за това, дано да си! Дано да си вече далече от онова “нас”, дано да си успокоен и задоволен, дано да си намерил това “приемливо” нещо, което всички в живота ти да одобряват. Дано! Поне моята саможертва да стоя далеч от теб е Именно заради това! И за това се моля да е така!!! И ако е така, не бих искала нищо друго освен това просто да знам, че си добре! Със или без мен! Да си щастлив!

Пиша това писмо, но честно казано не знам дали ще го видиш някога… Не съм сигурна, че го пиша за теб, или за себе си по-скоро… Просто трябва да излезе от мен… Някак си не си казахме “финални” думи… Не обичам така! Мразя така! Да ни разделят светове и галактики, а всъщност да сме били едно цяло и всяка клетка да не е можела да диша без другия… Как да си непознат за мен?... Как да си тръгна без финални думи?... Или поне грешни финални думи, като онези, които казах в пристъп на гняв и отчаяние… Знаеш ли, все пак … може би това, което направи с мен, беше едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали … Защото болката, която пулсира в мен и отчаяно иска да се прояви, ме върна обратно към себе си, към онова себе си без теб, което излива всичко в думи. Отново започнах да пиша… И знаеш ли? - първите статии са изцяло посветени на теб… Писах, писах… Не можех да спра, някак си през думите, през това как съм те забравила и как съм продължила ми се искаше да почувствам, че Наистина е така (естествено не беше…), но пишейки чувствах, че може би скоро и това ще стане, ще успея да те забравя… Но, по дяволите знам, че ти ме познаваш както никой друг и ще усетиш истинското значение зад думите ми… Ще почувстваш болката и кървящото сърце зад всичко това… Защото то – сърцето, до скоро беше твое. Глупости! Още е!!!... Толкова много ми се искаше да видиш тези статии, да се похваля, да ги споделя Именно с теб…

И после пак онова разумното гласче “Стой далеч, бе! Не го ли виждаш, че е щастлив без теб!”… Добре, де… Приех това, че си продължил, и че вероятно си щастлив… Приемам го! Една абсурдно разумна частица в мен се радва за това… Естествено, аз те обичам, как да не се радвам на щастието на любимия човек?!?... Но, по дяволите… Защо да не го споделя с приятел?.... С теб?... Ти, който си в основата на всичко това?.... Всъщност не виждам нищо грешно! Освен ако това не попречи на щастието ти, няма нищо грешно в това да искам да го споделя Именно с теб, Точно с теб…

Та, дано да не преча на новото ти щастие, но … споделям … ако ти се чете…

А!... И ти благодаря!!!...

С обич…

Лидия










ps - Човекът, на когото е посветено, вероятно никога няма да го прочете. И именно в това е красотата на всичко, което позволявам да премине през мен. Благодаря! За опита! За красотата!

65 views0 comments

Recent Posts

See All