Search
  • Lydia

Понякога крачка назад означава да се върнеш на Пътя си!

Updated: Nov 6, 2020


Сънувах странен сън…

Ставаше тъмно… клоните вече издираха ръцете ми… трудно си проправях път напред… изглеждаше все едно самият път ми пречи да вървя напред… губеха се очертанията му… вече вървях по интуиция… някак си… все още успявах да продължа… но всеки един миг осъзнавах, че няма как това да е верният път… та аз не виждах края, отдавна изгубих малката светеща точица отпред, която ме водеше… сякаш изведнъж всичко притъмня и се изгуби… „Изгубих се!“… спрях се и седнах… доплака ми се… „Къде отивам?... Къде е пътят?... Защо вече не виждам накъде вървя?... До скоро бях сигурна, че това е правилната посока?... Какво стана?... Защо ме изоставиха всички ангели?... Съвсем ясно чувах гласовете им до преди малко?... Или не беше преди малко?... Колко време мина, откакто вървя по тази пътека?... И защо, по дяволите, изведнъж стана толкова малка, тъмна и непроходима?...Дали да не спра?.. Дали да не се върна?... НЕ!.... Глупости!!!... Как ще се върна?... Аз нямам време да се лутам!... Това трябва да е!... Нямам как да не е това! А и да не е, сигурно все някога ще ме изведе там, където отивам!... Трябва да продължа! Нямам време да се връщам!...“ Погледнах ръцете си, краката, издрани целите, кървящи и все по-голямата тъмнина пред мен… А съвсем малко назад имаше едно отклонение, което аз не бях видяла. Едно съвсем мъничко отклонение, което водеше пътеката към онази светлинка напред. Едно отклонение, което аз бях пропуснала, защото бях толкова съсредоточена да вървя напред и то колкото може по-бързо. Нямах време! Бързах! Исках да стигна! Не видях отклонението и защото се борех с все по-сгъстяващата се растителност, все едно гората се бореше с мен. Пазех се от нея, но продължавах напред! Това „напред“, което ми попречи да видя отклонението, което беше моят Път. И ако само се върнех една крачка назад, щях да го видя. „Ако“… „само“…

Понякога губим Пътя си, защото сме прекалено устремени! Защото все се надпреварваме с времето!

Защото вярваме, че това е посоката, и дори не го подлагаме на съмнение, на тест!

Защото ни се иска да не се лутаме и да се връщаме назад!

Никой не обича да се връща назад, дори и само за мъничко!

Понякога губим Пътя си, защото не вярваме в него!

Или ни е страх от него!

Или е прекалено труден!

Или просто защото сме слепи за него!

И тогава всичко започва да се обърква… Интуицията ни показва, че не сме натам… казва ни да спрем, да забавим, да се обърнем и да се огледаме… Ако не чуем интуицията си или я пренебрегнем, идва ред на тялото ни, идват болести, идва дискомфорт, беди, нещастия.. Ако и това не чуем, започват съвсем явно да ни спират от пътя и да ни принуждават да видим накъде вървим…

А понякога Пътят ни е само на една крачка назад разстояние и ни води към светлината в живота ни!

Понякога трябва да можем да допуснем да се върнем малко назад, за да тръгнем по него!

Толкова е просто и толкова трудно, едновременно.

Довери се!


Лидия




78 views0 comments

Recent Posts

See All