Search
  • Lydia

Сам си докарваш всички неща, от които се страхуваш



В общи линии съм си докарвала всички неща, от които съм се страхувала.

Уж искам да ги избегна, а в крайна сметка си ги причинявам и то – в най-демоничната форма. Колкото повече се страхувам и не го искам, толкова по-дълбоко нагазвам в преживяването. Ужас! И сякаш няма свършване... Сякаш никога няма да видиш светлината в края на тунела. То - преживяването те е обградило отвсякъде и те притиска. Не можеш дъх да си поемеш! И става все по-интензивно и все по-наситено... Притиска те, притиска те... Задушава те... И в един момент... усещаш как просто се предаваш! Предаваш се на усещането. Предаваш се на преживяването. Предаваш се на опита. Осъзнаваш, че няма начин – ще минеш през това преживяване и ще го научиш. И тогава то отпуска яката си прегръдка. И тогава започваш да виждаш светлината в края на тунела. Научил си и този урок… Минал си и през това преживяване... Станал си още малко по-широк... Знаеш, че сега вече ще е по-лесно и нещата просто ще се наредят от само себе си. Защо?... Защото вече не те е страх! Защото вече мина през окото на бурята и видя не само че оцеля, но и че не е никак страшно. Напротив – там, в окото на бурята е тихо и светло. Там си сам със себе си и ти е спокойно. Защото по-страшно от това няма как да стане. И защото вече си се предал. Пуснал си всички страхове и очаквания... и изведнъж е станало тихо. И мирно. Вече не те стяга и притиска нищо, можеш отново да дишаш свободно. Знаеш, че след това вече нищо няма да е същото... вече ще си научил този урок и той няма да те тормози... и този демон ще си е отишъл... И ти става топло, светло и тихо. Поемаш дълбоко въздух и затваряш очи, в очакване да продължиш нататък по пътя си, по-мъдър и по-осъзнат, с една опитност по-богат, и така – докато не срещнеш новото предизвикателство и новият урок, новата буря. Защото тихо и спокойно вътре в себе си осъзнаваш, че няма смисъл да се бориш, а просто трябва да приемеш, че това е Живота!

Да обичаш себе си означава също и да можеш да приемеш всичките си страхове. Не само да ги приемеш като част от теб, но и да минеш през тях. Обичайки себе си, подкрепяйки се, давайки си грижа, да се хванеш за ръка и да минеш през тях. Да минеш отвъд тях. Заедно със себе си. В любов и грижа. Нежно. И търпеливо. Това е да обичаш себе си истински!

А иначе, като стигнем там отвъд, от другата страна на страха, осъзнаваме че страха е ненужен. Че от повечето страхове нищо не излиза, освен ако ние самите не ги храним. Понеже все още не осъзнаваме, но истината е че сме Творци в своята си Вселена, и ние имаме силата и възможността да си причиняваме разни неща в живота. Дали ще са хубави или не, зависи от нас и нашите мисли. Страхът е просто реалност в потенциал. Като всяка друга мисъл и чуство. Те всички се стремят да се материализират. И което ние храним с нашите мисли, чуства и постъпки, това ще се материализира. Като се фокусираме върху страха от нещо, ние му даваме енергията си. Даваме му творческата си, материализираща енергия. Храним го с нея. И то расте. И един ден – хоп! То се материализирало! Най-лошият ни кошмар се е сбъднал! Защо? Не защото сме злочести, и сме без късмет, и “все на нас ли?...”, или защото там горе Бог ни е забравил и ни изпраща гадости... Не! Нашият Бог сме си ние самите! Ние имаме силата и енергията да сътворяваме нашите си Вселени. Не ни е нужен друг, външен Бог с който да се извиняваме, или да си измиваме ръцете. Ние сме си нашият Бог!

Сам си докарваш всички неща, от които се страхуваш!

Осъзнай най-после силата си на Творец!

Приеми я и се научи да създаваш поне своята собствена Вселена!

После може да продължиш с други....

Лидия




16 views0 comments

Recent Posts

See All