Search
  • Lydia

Страх от обичане

Updated: Aug 23, 2019


Празни души около мен…

Празни погледи, вперени в мен… В части от тялото ми, но не и в душата ми…

Празни разговори – за необичайно студеното време, планове за бъдещето, провалени връзки… Разговори, които се страхуват да пресекат линията…

Празни очи… Очи, които казват: “Хей! Стой далеч! Погледна ли те по-дълбоко ще потъна в теб! И ме е страх!”

Протягам бавно ръка, да пресека линията, но … бавно я отпускам… всичко, което усещам е празнотата ти… стените около теб.. студа в душата ти… тъгата по отминалото… страха, сковал всяка частица от теб…

Но знай, че аз те виждам в пълнотата ти!

Да!

Виждам страха ти!

Виждам отвъд него!

Виждам колко много искаш и можеш да обичаш!

Виждам всяко разочарование, което те е превърнало в търсач на празни усещания!

Виждам отчаяната жажда за любов!

Виждам те!

Но това е само, което аз виждам!

Ти? Едва ли!

Може би ако допуснеш стените да паднат, да се предадеш на усещането, да се пуснеш по течението, може би…. Но, кой знае?!?....

Може би вече така си се окопал в собствената празнота на душата си, че е невъзможно.

Може би е вече късно за теб! Но само да си знаеш – аз те виждам!

И сега какво?...

Добре!

Получи тялото ми!

Доволен ли си?

Напълни ли се с щастие?

Запълни ли празнината в теб?

Едва ли!

Всичко, което виждам и бързината, с която се облече след това, ми казва, че си тръгна още по-празен и по-незадоволен…

Блъскаш се в една и съща стена, отново и отново… Тази същата стена, която те предпазва от обичане…

Бавно вдишвам от цигарата… присвивам очи от дима… поглеждам те… преди да си тръгнеш искам да те питам… въпроса, който ме изяжда…

“Някой сериозно те е повредил!... Защо те е страх?...”

Мълчание!...

Поглед вперен в страни…

“Страх ме е, че ако се загледам за повече от минута в очите ти, ще потъна толкова, че няма да мога да изляза никога!”

Красиво казано! И вярно!

Но тъжно. Някак отчаяно. Плашещо!

Хора, нарамили страха си от обичане, търсещи именно това – обичането!

А всичко е толкова просто. Може да е толкова просто.

Какво е ли?

Ами – Пускаш се!...

Душата ти знае точно пътя!

Напълнете я тая душа с любов, бе, хора!!!

Да! Понякога боли, но сладко.

И не е страшно. Просто боли. Нищо повече и нищо по-малко от това.

Не се умира от любов.

Само се пораства.

Минава болката.

Но страхът?!?... Страхът е за винаги!


Лидия










Със сърдечни благодарности на Неви Боджукова – приятел и човек, който ми даде темата за размисъл. Благодаря ти. Вижте нейната книга “Страх от обичане

И на още един човек, на когото няма да спомена името, който ми даде доказателства, че живеем в свят пълен със страх от обичане. Благодаря ти. Чрез теб осъзнах, колко много не се страхувам да се влюбя и да полетя … отново и отново…



230 views0 comments

Recent Posts

See All