Search
  • Lydia

Ти не си неговата любов, ти си неговият урок!


„Извинявай, отивам до тоалетната.“ – скочи и почти побягна. Не искаше той да вижда сълзите в очите й. Отново се просълзи. Отново онова тъпо жегване в корема. До кога? Нима не свикна? Минаха цели две години. Цели две години тя се бе надявала той да се промени и да каже: „Скъпа, ела с мен!“ Ах! Колко много искаше да чуе тези думи и да усети как топлата му ръка хваща здраво нейната и я повежда. Натам. Нанякъде. Няма значение накъде, но навсякъде, където е той. Вместо това той наперено казваше: „Това е личното ми пространство! Не мога да те взема! Това е работата ми! С теб ще отидем някой ден другаде!“ И тя винаги усещаше онзи хлад, онова чувство на отхвърляне, на не-приемане, онази злокобна бариера. А уж я обичаше!... Казваше го! Понякога го и показваше! С дребни неща. С мило поведение. Понякога когато я погледнеше в очите, усещаше го. Тогава защо не искаше да я взима със себе си? Защо не искаше да я показва? Да бъде до нея? Тя да бъде до него?... Какво е това лично пространство, когато има любов? Нали точно тогава искаш да делиш целия си свят с другия? Да ти липсва дори и за няколкото часове, в които не сте заедно?... Нищо не разбираше вече!... Погледна се в огледалото и видя пълните със сълзи очи. Избърса се и си сложи изкуствената усмивка. Върна се на масата, където той я чакаше. Усмихна й се! Тя му се усмихна обратно! И се върна на масата при него, умело скатала разочарованието и болката си някъде вътре надълбоко в нея.


Има хора, които са само твоят урок!

И това е болезнено за приемане, особено когато обичаш!

„А защо не ми носи цветя?....“, „Защо не ме изненада приятно?....“, „Защо не ме взима със себе си?....“, и най-болезнения: „Срамува ли се от мен?....“…

Не, приятелко! Не се срамува от теб! Срамува се от себе си! Не знае кой е и какво иска! Не е наясно с толкова много неща! Не знае как да живее! Не знае как да обича! Не знае какво иска от живота си! Нищо не знае! Не си ти! Той е! Той е това, което няма да направи любовта ви такава, каквато ти си я представяш! Защото той е незрял. И има нужда да израстне. И защото вселената знае това, му е пратила – Теб! Ти си неговият урок! Ти си тази, която ще премине през ада, за да го научи! Ти си тази, която няма да получи нищо, но ще го накара да се замисли за това! Съжалявам, но ти си неговият урок. Неговото училище. Неговата учителка. И не! Ти не си неговата любов! Защото след теб, с нея, онази, която ще обича наистина, той ще прави всичко, на което Ти си го научила! Съжалявам да го чуеш и съжалявам да ти го кажа, но е време да го приемеш и да спреш да бършеш тайно сълзите си!

Чуй ме – Ти си неговият урок! Това е! Ако искаш – остани и го учи! Ако не искаш – тръгни си! Ти си предназначена да бъдеш в живота му, за да си образа, който ще се появи в главата му, когато някой ден, когато вече не си до него, и той е седнал тихо на брега, където теб вече те няма, да се плесне по челото и тихо да си каже: „ И защо по дяволите не я взимах със себе си? Толкова е хубаво всъщност! Как бих искал да върна времето назад! Никога повече няма да правя тази грешка!“ Но ти, тази която го е научила, вече ще си е отишла. Знам, че ти се иска това да се случи, докато все още сте заедно и имате шанс. Но няма! Защото ти не си неговата любов, а неговия урок!

Но знаеш ли? И ти някой ден си обречена да се срещнеш, не с твоя урок, а с твоята любов, с която ще се държиш така, както твоите уроци са те научили!

Лидия












ps - Посветено на всички момичета, които са достатъчно смели да обичат и да отворят сърцата си, дори и когато знаят, че другия не може да им отговори. Чрез вас светът става по-добър, момичета! Поклон!

881 views0 comments

Recent Posts

See All