Search
  • Lydia

Дълг


- Мамо, защо си така замислена? Тъжна ли си?... – гледаше ме с любопитните си очи дъщеря ми. Обожавах това същество. О т мъничка знаех, още от преди появата й на бял свят, знаех, че ще се появи в живота ми. Интуиция, сънища… Както искате му казвайте, не искам да влизам в спорове, не това е целта ми. Но я чаках! Измечтах я тази наша среща с нея. И ето я тук, сега, гледаше ме с тези очи, почти любовно.

Прегърнах я и я стиснах много силно. Не исках да я пускам. Тя с тихо гласче каза:

- Мамо, какво става? Добре ли си?...

- По-добре не съм била, момичето ми. Просто днес разбрах нещо, което ме замисли и от тогава не съм много на себе си. Нещо за мен и теб.

- Ах!... Какво???... – започна весело да подскача до мен и да ме моли да й разкажа. От мъничка беше такава, още като бебе ме гледаше с тези любопитни очи и питащи света наоколо. Всичко искаше да знае. А което не успяваше да разбере, когато притихнеше достатъчно осъзнаваше, че вече го знае.

- Днес ми казаха, че с теб се познаваме отдавна. Много отдавна. От предишни животи.

- Е! То това е ясно!.... Ама от къде?... От кога???... – настояваше тя.

Разсмях се и за пореден път си казах, колко съм щастлива да имам това будно, мъдро и любопитно дете.

- Ами били сме много близки, били сме мъж и жена, обичали сме се много. Но после нещо е станало, аз съм направила нещо, и сега в този живот си ми дете, защото имам да ти плащам кармичен дълг.

- Ама… как?... Кой на кого е бил мъж? Или жена?... Аз ли съм била жената?... Или мъжа?... Еха-а-а… колко интересно… За това ли те обичам толкова?... Мами-и-и… Обичам те!... – запрегръща ме с детските си ръчички.

- Ами не знам кой на кого. Ти как го чувстваш?...

- Може би аз на теб жена, не знам…

- Ха-ха-ха… Няма значение, важното е, че много сме се обичали. Но сега имам да ти плащам някакъв дълг. За това си ми дете, за да се грижа за теб.

- Ама ти как го разбра това? Кой ти го каза?

- Астролог ми каза, че имам някаква планета в дома на децата, която го показва ясно. Но, знаеш ли, аз винаги съм го усещала. Знаела съм го. Чакала съм те. Обичала съм те още преди да се появиш.

- А, да!... Онзи разказ, който ми чете, дето си го писала преди да се родя. Ама в представите ти аз така ли изглеждах? Същата ли съм?

- Същата! Само косата ти беше малко по-къдрава! Но физиката няма такова значение, важното е че усещах темперамента ти – дива, необуздана, любопитна и много жизнена.

- Да, такава съм. И там пишеше, че ще имам куче, а аз много обичам животните. Ти знаеш.

- Да, миличка. Познавах те още преди да те видя.

- И какво? Какво за този предишен живот?

- Ами, има една малка подробност. – замълчах, защото не знаех как да я питам. Тя ме гледаше умолително и любознателно с красивите си зелени очи и аз знаех, че няма да се измъкна. – Може ли да те питам нещо искрено?... Ти наистина ли искаш да си намеря мъж? Да се оженя и да създадем семейство? Да живеем заедно в къща с двор и куче, с вас и може би с още някое мъниче?...

Тя отдавна ме питаше това. От години искаше да си намеря мъж. Радваше се всеки път, когато имах някой до себе си и казваше, че стиска палци да се получи този път.

- Мамо, разбира се! Много искам! Защо? Да не се е появил някой???...

- Не, миличка. Просто те питам, защото този астролог каза, че до като аз не ти платя дълга си от преди, ще ми е трудно или почти невъзможно да срещна мъжа си. За това те питам, дали наистина искаш и дали не усещаш нещо като ревност или… ?...

- Мамо-о-о… Не-е-е… Толкова много искам. Знаеш ли? Мисля, че си го платила! Сега повече от всичко на света искам да си свободна и щастлива.

Прегърнах я! Силно! Какво друго можех да направя пред тази огромна сила и мъдрост, събрана в едно мъничко, крехко телце. За пореден път се изумих от силата на духа й. Хм-м-м… Дали пък тя не е била мъжа?...

- Мисля, че ти си била мъжа, защото си много силна. – засмях се през сълзи и тя също започна да се смее.

- Мамо, не мисля. Не знам, май ти си била мъжа. Но това никак не е важно сега. Сега е важно да се освободиш и да си щастлива, мамо. Това искам да ти кажа от много време. Обичам те!

А аз за пореден път се замислих, колко много знаят душите на децата.

Лидия










ps - Посветено на един човек, който ме накара да "видя" зад очевидните неща. Да осъзная колко много всички сме свързани и как не всичко е такова, каквото изглежда.

40 views0 comments

Recent Posts

See All