Search
  • Lydia

Love Land или Земя на Любов



Terra!... Така я наричаше. Новата Земя!... Тази, която си пожела. Тази, която измечта. Тази, в която, с други като нея, искаха да остареят. Terra! Земята на Любов! Тук, където щеше да Го срещне! Него! Тук, където слънцето грееше наистина, не през облаци от агресия. Тук, където водата беше чиста, само защото ангелите пиеха от нея. Тук, където усмивките не слизаха от лицата, и нямаше нужда от анти-ейдж, защото бръчки нямаше никога. Тук, където любовта беше субстанцията на самото съществуване, любовта беше самия дъх на живота. И това не се обясняваше. Все едно да обясниш въздуха и защо го вдишваш. Тук, където щастието беше просто един нормален ден. С другите. Със себе си. С това, което си и което изразяваш. Terra! Земята на истинските хора. Тези, които носеха талантите си под мишница и ги разгръщаха от всяка клетка. Тук, където красотата беше стандарт. Не само външна, те всички бяха ангели и нямаше как да не са красиви. Но и отношенията, връзките, поведението, къщите, идеите… всичко беше красиво. Тази чудна земя! Толкова дълго мечтана. Толкова дълго обсъждана. Толкова дълго задържана в умовете и сърцата ни. Беше тук! Terra! Тя беше вече тук! И ние бяхме в нея!

Тук любовта беше като въздуха. Естествена. Не питаш някой защо вдишва. Тук никой не питаше другия защо обича. Защо изразява любовта си. Тук обичаш всички и всички те обичат. Тук пръскаш любов към всичко и всичко ти връща тази любов обратно, като я умножава. Така я умножава, че чак не можеш да дишаш от вълните й.

Огледа се. Слънцето галеше кожата й, която не помнеше години. Птичките кацаха на рамото й, защото животните не се страхуваха от хората. Никога. Тук имаше други отношения между ходещите хора-ангели и природата на Terra. Кучетата подскачаха в градината, пълна с уханни цветя и мека тревичка. Боричкаха се. Играеха. На щастие си играеха. Тя се усмихна. Харесваше й да ги гледа. А преди не искаше да взима кучета… Но тук… Тук всичко беше различно. Носеше различен отпечатък. Любов. Това беше печата на Terra. На новият им живот. Видя къщата. Дома. Този, който мечтаеше да има и да твори всеки ден. Дома, който да е продължение на нея самата. Топъл, уютен и обичан. Притвори очи. Там, под върбата. Където пишеше. Погледна курсора на екрана, който мигаше. Вдиша. Блаженство. И започна да го описва. За да може, ако може, да остане за другите. Започна да описва живота на Terra.

….

Отвори очи. От усмивката я болеше леко. Въздъхна, усмихнато и щастливо. М, дааа!.... Новата Земя на Любов беше тук! И тя беше в нея!

А вие? Искате ли да живеете на Terra?...

Лидия




23 views0 comments

Recent Posts

See All